Днес, 30.05.2017 г., в гр. София бе проведена пресконференция по повод XI Национален конгрес по урология, който бе проведен в периода 25 – 27 май 2017 г. в Слънчев бряг.

Научното събитие обедини представители на водещи специалности като урология, образна диагностика, анестезиология, нефрология и специалисти по здравни грижи. На него водещи специалисти от България и чужбина дискутираха новостите в подхода и лечението на заболяванията на простатата, бъбречните заболявания и симптомите на долните пикочни пътища.

В рамките на научния форум беше организирано и специализирано обучение за млади лекари и медицински сестри, с което урологията се включи в редиците на иновативните специалности, които полагат грижи за повишаване на квалификацията на всяко едно звено, което има отношение към лечението на пациентите.

„Българското урологично дружество има отговорността да развива и имплементира най-новите съвременни методи в оперативното лечение на урологичните заболявания, като подготвя висококвалифицирани млади специалисти. Работейки в България, те осигуряват иновативно лечение и подобряват качеството на живот на пациентите. За пръв път в историята на дружеството, учредихме награда за млад уролог, която е участие в международен курс за повишаване квалификацията. Така, връщайки се в България, наградените и обучени колеги ще могат да помогнат и за квалификацията на останалите млади уролози у нас”, сподели доц. д-р Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество и ръководител на Клиниката по урология към УМБАЛ „Александровска“.

На пресконференцията доц. Георгиев представи и възможностите на роботизираната хирургия за пациентите с простатен карцином. Ракът на простатата е второто по честота онкологично заболяване сред мъжете след рака на белия дроб.

Статистиката сочи, че годишно над 1 млн. мъже по света получават диагнозата рак на простата, което е около 8% от всички новорегистрирани онкологични заболявания и над 15% от раковите заболявания при мъжете.

Към момента годишно над 400 000 души се разболяват от рак на простатата в Европа, като се очаква през 2030 г. заболелите да достигнат близо 520 000. В България, по данни на Националния раков регистър, през 2013 г. са регистрирани 2 825 нови случая на заболяването. Това бележи ръст от 60% за последните 10 години.

„За пациентите с простатен карцином у нас робот-асистираната хирургия вече е достъпна и в по-напреднал стадий на болестта, но в условията на интердисциплинарен подход, който включва участието на лекари от три медицински специалности: уролог, онколог или лъчетерапевт.

Това означава нова възможност за мъжете, при които болестта е диагностицирана по-късно и не са започнали лечение навреме”, обясни доц. Марин Георгиев.

Роботът Да Винчи има редица предимства пред стандартната отворена операция – минимално инвазивен метод, който води до бързо връщане към нормален живот след операция и намаляване на риска от еректилна дисфункция и инконтиненция (изпускане на урина).

„Роботът Да Винчи e бил секретна разработка на военните, предназначен първоначално за целите на военно-полевата хирургия, но скоро след това той бързо намира своето място в цивилните институти и болници. В момента това е най-съвременният оперативен подход при рак на простатата и в държави като САЩ това да е стандартна процедура. В България вече пета година също се извършват роботизирани операции при пациенти с простатен карцином“, разказа още доц. Георгиев.

На пресконференцията бяха изнесени данни и за болестите на долните пикочни пътища и по специално за патологичното състояние свръхактивен пикочен мехур (СПМ). От СПМ са засегнати над 100 млн. жени и мъже по света, 22 млн. от които са в Европа. По своята честота (12-17%) СПМ е пред такива социалнозначими заболявания като диабета и астмата.

Свръхактивният пикочен мехур (СПМ) може да бъде хронично и прогресивно състояние, водещо до сериозни физиологични и психологични разстройства за пациентите. Симптомите на СПМ (и в частност изпускането на урина) прогресират с времето и в крайна сметка влошават значително качеството на живота на пациентите.

Основното лечение на симптомите на СПМ е медикаментозното, като антимускарините (AМs) и ßЗ-адренорецепторните агонисти са двата основни класа на лекарствена терапия. В повечето случаи симптомите на СПМ рецидивират след преустановяване на лечението, затова е особено важно пациентите да са постоянни в прилагането на предписаната им терапия.

Източник: http://medicalnews.bg/blog/2017/05/30/Новостите-в-подхода-и-лечението-на-заб/