Уважаеми колеги,
Тъй като съвсем наскоро предстои приемането му, предлагаме за обсъждане на всички колегие проекта за Медицинският стандарт по Урология. Очакваме и разчитаме на Вашата активност, коментари и предложения, за да може окончателният вариант на стандартът да удовлетвори изискванията на всички уролози в България.
Тук можете да изтеглите Проекто-стандартът във Word-формат
или да го разгладате в сайта, като с червено сме отбелязали спорните абзаци и моменти в наго и Ви препоръчваме да им обърнете внимание.
ПРОЕКТ ЗА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ «УРОЛОГИЯ»
РАЗДЕЛ І. ОБЩА ЧАСТ
Глава 1
ЦЕЛ, СЪДЪРЖАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ НА ТОЗИ МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ
1. Този Медицински стандарт
1.1. служи за управление на качеството на медицинските дейности, извършвани в
специалността „Урология”
1.2. определя
1.2.1. обхват на медицинската помощ, оказвана в специалността “Урология”
1.2.2. устройствена рамка на урологичната помощ
1.2.3. правоспособност на лица, осъществяващи медицински дейности в
областта на урологията
1.2.4. медицински дейности в специалността “Урология”
1.2.5. специфични показатели за оценка на медицинските дейности в
специалността “Урология”
1.2.6. базови методични указания за медицински дейности в специалността “Урология”, с оглед качество на медицинската помощ, защита интересите и правата на
пациента
1.2.7. базови изисквания за
1.2.7.1.подразделенията на лечебни заведения, където се оказва урологична помощ
1.2.7.2.съставяне и водене на специфичната медицинска документация
2. Част от предписанията на този Медицински стандарт са обозначени като “базови
изисквания”. Базовите изисквания
2.1. могат да бъдат променяни само чрез изменения и допълнения на този
Медицински стандарт
2.2. могат да бъдат допълвани с други изисквания, чрез
2.2.1. договори със здравноосигурителни фондове – за изпълнители на
медицинска помощ, страна по съответния договор
2.2.2. вътрешни разпоредби на органите на управление на лечебното заведение
– за съответното лечебно заведение.
3. За поставяне под условие на някои предписания, в този Медицински стандарт се
използва изразът “при необходимост и възможност”. Наличието или липсата на
необходимост и възможност се преценява за всеки конкретен случай от органите за
управление на лечебното заведение, съгласувано със собственика (принципала) на
лечебното заведение.
4. За спазването на този Медицински стандарт, вкл. осъществяването на вътрешен
контрол, отговарят органите за управление на лечебното заведение.
5. Външен контрол по спазването на този Медицински стандарт се упражнява от
5.1. органите по акредитация на лечебните заведения
5.2. други органи и подразделения на Министерството на здравеопазването с
контролни функции
5.3. органи и подразделения с контролни функции на собственика (принципала).
6. Неспазването на този Медицински стандарт води до едно или повече от следните
последствия
6.1. понижаване акредитационната оценка на лечебното заведение
6.2. предсрочно прекратяване или отказ за сключване на договори между лечебното
заведение и здравноосигурителни фондове
6.3. санкции, наложени на отговорните лица, по
6.3.1. Закона за административните нарушения и наказания
Глава 2
ОБХВАТ НА МЕДИЦИНСКАТА ПОМОЩ, ОКАЗВАНА В СПЕЦИАЛНОСТТА “УРОЛОГИЯ”
1. Медицинската помощ, оказвана в специалността УРОЛОГИЯ, обхваща
1.1. Диагностика и лечение на вродените аномалии, патологичните процеси, заболявания и травми засягащи
1.1.1. отделителната система при мъжа и жената (бъбреци, уретери, пикочен мехур)
1.1.2. мъжката полова система
2. Медицинската помощ по т. 1 се оказва
2.1. в лечебни заведения
2.2. от правоспособни лица
2.3. чрез извършване на медицински дейности.
3. Повечето медицински дейности в урологията са хирургични, затова Урологията се определя като хирургична специалност.
4. Част от медицинските дейности в урологията, се практикуват в условия на спешност.
Глава 3
МЕДИЦИНСКА КВАЛИФИКАЦИЯ В СПЕЦИАЛНОСТТА «УРОЛОГИЯ»
1. В рамките на специалността”Урология” трябва да бъдат придобити по-долу изброените квалификации:
Някои да се преместят в т.2??????????????????
1.1. образна диагностика
1.2. нефрология
1.3. хирургия
1.4. миниинвазивна хирургия
1.5. лапароскопия
1.6. естетична хирургия
1.7. съдова хирургия
1.8. педиатрия
1.9. онкология
1.10. урогинекология
1.11. анестезиология и интензивно лечение
1.12. обществено здраве
1.13. права на пациента
1.14. сексология.
2.Медицинската квалификация в обсега на урологията се състои в усвояване:
2.1. ендоскопски диагностични методи
2.2.образна(рентгенови, радиологични, ултразвукови и др. методи) диагностика
2.3. биопсични методи
2.4. нефрология
2.5 хирургия
2.6 съдова хирургия
2.7 гръдна хирургия
2.8 урогинекология
2.9 онкология
2.10 анестезиология и интензивно лечение
2.11 екстракорпорална литотрипсия
2.12. ендоурологични операции
2.13. приложение на лазерите в урологията
2.14. лапароскопски урологични оперативни методи
2.15. роботизирани оперативни методи в урологията
2.16. пластично-реконструктивни операции в урологията
2.17. бъбречна трансплантация
2.18. андрология
Глава 4
ПРОФИЛИРАНИ ОБЛАСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА «УРОЛОГИЯ»
1. Медицинска дейност в профилираните области на специалността Урология
1.1. се практикува от специалисти уролози
1.2. включва извършване на
1.2.1. специализирани диагностично-лечебни дейности (ДЛД)
1.2.2. високоспециализирани диагностично-лечебни дейности (ДЛД)
1.2.3. специализирани операции.
2. В специалността Урология се обособяват следните профилирани области:
2.1. Детска урология
2.2. Онкоурология
2.3. Спешна урология
2.4. Бъбречна трансплантация
2.5. Ендоурология и екстракорпорална литотрипсия
2.5.1. ендоурология на долен уринарен тракт
2.5.2. ендоурология на горен уринарен тракт
2.5.3. екстракорпорална литотрипсия
2.6. Лапароскопска и роботасистирана лапароскопска урология
2.7. Пластично-реконструктивни операции в урологията
2.8. Андрология
3. Детска урология
3.1. Обхват: диагноза, прогноза, лечение и профилактика на вродени и придобити заболявания, засягащи отделителната система при момчета и момичета на възраст до 18 години и половата система при момчета на възраст до 18 години.
4. Онкоурология
4.1. Онкоурологията съществува като профилна специализация и дейността в тази профилирана област се извършва във всички лечебни заведения осъществяващи медицински дейности в областта на урологията.
4.2. Обхват – диагноза, стадиране, прогноза, оперативно лечение и някои форми на медикаментозна, имуно-, химио- и радиотерапия на туморите на урогениталната система при мъжа и уринарната система при жената.
4.3. извършването на дейности по онкоурология изисква наличие на възможност за патоморфологична диагностика.
4.4 онкологичната комисия е със задача да обсъжда и предлага комплексно лечение на онкоболните. В състава на онкокомисията при обсъждане на урологично болен задължително участва уролог.
5. Спешна урология
5.1. Определението за „Спешна урология“, като профилирана област от урологията определя необходимостта за бърза лекарска реакция – диагностика, хоспитализация, консервативно, оперативно и интензивно лечение на остро настъпили или усложнени хронични заболявания и травми на урогениталната система при мъжа и отделителната система при жената.
5.2. Обхват: диагноза, прогноза, консервативно, оперативно и интензивно лечение на травми на урогениталната система и остро възникнали заболявания и усложнения на хронични заболявания на урогениталната система, като остър възпалително интоксикационен, анемичен, болков и обструктивен синдром с или без ОБН.
6. Бъбречна трансплантация
6.1. Обхват – подготовка на реципиента за бъбречна трансплантация, експлантация на бъбрек(ци) от жив и трупен донор, перфузия на органите, трансплантация на бъбрек с извършване на уретеровезикална анастомоза.
7. Ендоурология и екстракорпорална литотрипсия
7.1. Обхват – всички диагностични и терапевтични манипулации и операции, извършвани в уринарния тракт чрез естествен (през самия тракт) или хирургически създаден под визуален, ехографски или рентгенов контрол минимален достъп, с използване на подходящ ендоскопски инструментариум и на различни енергийни източници. Индиректно въздействие с извънтелесно генерирани, по различен физичен принцип ударни вълни, за лечение на камъни в бъбрека, уретера и пикочния мехур и някои заболявания на мъжката полова система.
7.2. В профилираната област ендоурология е включена екстракорпоралната литотрипсия, която е специфичен метод на активно въздействие върху организма и по тази причина резултатите от лечението са отдалечени във времето. Възможните интраоперативни и следоперативни специфични усложнения (периренален хематом, обструкция с последващи възпалителни усложненния, изостряне на съществуваща уринарна инфекция или бъбречна недостатъчност) налагат интензивно лечение или извършване на отворени ендоскопски операции в стационарни условия, в заведение за болнично лечение . По тази причина извършването на екстракорпорална литотрипсия се осъществява в стационарни условия, от специалист уролог с квалификация в тази област и в областта на ендоурологията и оперативната урология, при осигурена материална база (оперативна зала, инструментариум и апаратура) за интензивно консервативно, ендоурологично или оперативно лечение.
8. Лапароскопска и робот асистирана лапароскопска урология
8.1. Обхват – извършване на урологични операции чрез трансперитонеална, екстраперитонеална и ретроперитонеоскопска лапароскопия или робот – асистирана лапароскопия при различни урологични заболявания изискващи лапароскопска диагностика или оперативно лечение.Извършването на тази дейност позволява съкращаване на следоперативният престой.
9. Пластично-реконструктивна оперативна урология
9.1. Обхват – диагностика и оперативно лечение на вродени и придобити състояния на урогениталната система изискващи оперативна или ендоскопска корекция и възстановяване на континуитета на системата, като за това се използват тъкани от отделителната система, от други органи и системи или алотрансплантанти.
10. Андрология
10.1. Обхват – диагностика и лечение на вродени възпалителни и предавани по полов път заболявания на мъжката полова система, нарушения в сперматогенезата и оплодителната способност, еректилна дисфункция, прояви на преходните възрасти.
10.2.Алгоритъм за изследване на мъж с нарушена оплодителна способност и преценка за преминаване към асистирана репродуктивна процедура. Това става след като се проведе съответното лечение и не настъпи бременност по естествен път.
1.Спермограма- по критериите на EHSRE-NAFA-2010
2.Нормоспермия- тестове за антиспермални антитела
3.Пиоспермия- микробиология, етиологично лечение
4.Олигоастеноспермия-варикоцеле, хормонален статус, асансьорен тестис, кисти на епидидима, други заболявания.
5. Азооспиермия –хормонални изследвания за оценка на състоянието на сертолиевите клетки
5.1.Екскреторна- биопсия
5.2Инкреторна- крипторхизъм,паротит
6.Преценка за наличие на хромозомни аномалии
При наличие на курабилна причина за мъжки стерилитет се провежда лечение. Ако в срок от 6-9 месеца няма резултат се преминава към процедура на асистирана репродукция.
Глава 5
МЕДИЦИНА С УЧАСТИЕ НА СПЕЦИАЛНОСТТА «УРОЛОГИЯ»
1. Медицински дейности в интердисциплинарни области могат да изискват равнопоставено участие на специалността Урология и други клинични специалности. Това означава, че:
1.1. двама или повече специалисти с различни специалности работят в екип
1.2. един и същи специалист е правоспособен в специалността Урология плюс една или повече други специалности.
Раздел ІІ. УСТРОЙСТВЕНА РАМКА НА УРОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ
Глава 6
ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ В КОИТО СЕ ПРАКТИКУВА СПЕЦИАЛНОСТТА УРОЛОГИЯ И СЕ ОКАЗВА УРОЛОГИЧНА ПОМОЩ
1. Диагностична и лечебна дейност по специалността „Урология“ се извършва в:
1.1. Център за спешна медицинска помощ;
1.2. Лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ
1.2.1. амбулатория за първична медицинска помощ
1.2.2. самостоятелна урологична практика
1.2.2. урологичен кабинет в медицински център, медико-дентален център и диагностично-консултативен център
1.2.3. лечебно заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ по урология без разкрити легла за кратковременен престой
1.2.4. лечебно заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ по урология с разкрити легла за кратковременен престой
1.3. Лечебни заведения за болнична помощ- многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ), специализирани болници за активно лечение (СБАЛ)
1.3.1. урологично отделение
1.3.2. клиника по урология
1.3.3. ХО, със съответния брой уролози, съобразно с този стандарт
1.4. В многопрофилните и специализирани болници за активно лечение се разкриват диспансери ,в които се извършват :
1.4.1. медицинска помощ в профилираната област „Онкоурология”
1.4.2. медицинска помощ в интердисциплинарни области с участие на
специалността Урология
2. В лечебните заведения, където се практикуват медицински дейности от областта на
специалността Урология се осигурява достъп на пациентите и до други медицински дейности от областта на:
2.1. анестезиология и интензивно лечение
2.2. клинична лаборатория
2.3. микробиология, включително болнична епидемиология
2.4. клинична имунология
2.5. образна диагностика ( рентгенова, CT, MRT)
2.6. функционална диагностика
2.7. патологоанатомия и цитопатология
2.8. физикална терапия и рехабилитация
3. Изискванията по т. 2 се изпълняват
3.1. в лечебните заведения за извънболнична помощ чрез издаване на медицинско направление за съответната дейност
3.2. в лечебните заведения за извънболнична специализирана медицинска помощ по урология, чрез издаване на медицинско направление за съответната дейност или чрез разкриване на съответни структури
3.3. в лечебните заведения за болнична помощ чрез разкриване на съответни структури или чрез сключване на договори с други лечебни заведения.
Глава 7
УСТРОЙСТВЕНА РАМКА НА УРОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ (ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ОТ КЛАС „А”)
1. Устройствената рамка на лечебни заведения от типа практики за първична
извънболнична помощ) не е обект на този Медицински стандарт.
2. Лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ – самостоятелна урологична практика, урологичен кабинет в медицински център, медико-дентален център и диагностично-консултативен център и извънболнична специализирана медицинска помощ по урология без разкрити легла за кратквременен престой, разкриват урологична амбулатория и урологичната помощ включва:
2.1. диагностика на урологичната нозология,
2.2. трансабдоминална ехография
2.3. провеждане на амбулаторно лечение с консервативни методи,
2.4. контролни прегледи,
2.5. експертиза на неработоспособността,
2.6. малки хирургически манипулации като: извършване и подмяна на превръзки, хирургична обработка на екскориации и малки повърхностни рани, единични шевове, сваляне на конци от оперативни рани, повърхностни некректомии, катетризации на пикочен мехур,вътремехурни инстилации на медикаменти.
2.7. Насочване при необходимост към лечебно заведение за болнична помощ за допълнително диагностично уточняване и лечение;
2.8. Предоперативна подготовка на пациента по назначение от приемащото лечебно заведение.
3. В лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ с разкрити легла за краткотраен престой могат да се извършват консервативни и малки оперативни дейности и процедури,за което е необходима съответстваща компетентност и квалификация на специалистите, работещи в тях и при спазване изискванията на този и други стандарти определящи условията и правилата за извършване на съответната дейност
3.1. в случай, че в тези лечебни заведения се практикуват малки оперативни интервенции в урологията
3.1.2. към изискванията за урологична амбулатория се добавят изискванията, предвидени в този стандарт за извършване на малки оперативни интервенции в урологията
3.1.3. и се осигурява възможност за спешни консултации на място със следните специалисти
3.1.2.1.по АГ
3.1.2.2.по анестезиология и интензивно лечение
3.1.2.3.по обща и коремна хирургия
3.1.2.4.по вътрешни болести и/или кардиология и/или пневмология и/или нефрология
3.1.2.5.по трансфузионна хематология
3.2. ако се извършват урологични операции в областа на онкоурологията – на територията на това лечебно заведение трябва да има структура по клинична патология, която извършва експресна хистологична диагностика.
4. В случай, че в лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ с разкрити легла за кратковременен престой се практикуват диагностично- лечебни дейности от интердисциплинарни области с пряко участие на друг специалист, на територията на това лечебно заведение трябва да има структура, която отговаря на стандартите за съответната специалност.
5. Изисквания за изпълнение на дейността в лечебни заведения за извънболнична помощ са
5.1. Здравни изисквания за урологичен кабинет:
1.1. Урологичният кабинет е с минимална площ 12 м2. Има две функционално свързани работни зони: за прегледи и за манипулации. Към урологичния кабинет има обособени: чакалня, санитарен възел и допълнителни помещения – стерилизационна, регистратура, апаратни, складове, сервизни помещения.
1.2. Здравни и инсталационни изисквания:
1.2.1. Минималната светла височина на помещенията при самостоятелно разположен урологичен кабинет е 2,20 м2, а в рамките на медицински и диагностично-консултативен център – 2,50м2.
1.2.2. Стените на манипулационния сектор, стерилизационната, санитарният възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.) на височина 1,80 м от готов под.
1.2.3. Стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат релефни мазилки.
1.2.4. Подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. В тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа. В останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.
1.2.5. Осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на нормативните изисквания. Допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения.
1.2.6. В помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация.
1.2.7. Всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене.
1.2.8. Помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.
1.2.9. Задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използваните постелъчен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията.
1.2.10. При оборудване с рентгенова апаратура помещението следва да отговаря на нормативните изисквания.
1.2.11. Инсталационни изисквания: отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби трябва да отговарят на съответните нормативно установени технически изисквания.
1.3. Допълнителни изисквания:
1.3.1. Могат да се сключват договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума и превързочния материал.
1.3.2. При работа в урологична практика се спазват нормативните изисквания за начините на дезинфекция.
1.3.3. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места, съгласно действащите нормативни актове.
2. Оборудване на урологичен кабинет:
2.1. Стандартно оборудване:
2.1.1. Медицинска кушетка – 1 бр.
2.1.2. Апарат за артериално налягане със стандартен маншет и широк маншет – 1 бр.
2.1.3. Стетоскоп – 1 бр.
2.1.4. Медицински термометър – 1 бр.
2.1.5. Подвижна инструментална маса – 1 бр.
2.1.6. Стойка за инфузия – 1 бр.
2.1.7. Спешен шкаф – 1 бр.
2.1.8. Лекарска чанта за лекарствени продукти и медицински изделия за домашни посещения – 1 бр.
2.1.9. Саморазгъващ се балон – 1 бр.
2.1.10. Бутилка с кислород с редуцир вентил – 1 бр.
2.1.11. Маска за кислород – 1 бр.
2.1.12. Аспиратор – 1 бр.
2.1.13. Назогастрална сонда – 1 бр.
2.1.14. Стомашна сонда – 1 бр.
2.1.15. Въздуховод (Godell) – 1 бр.
2.1.16. Усторазтворител – 1 бр.
2.1.17. Сух стерилизатор – 1 бр.
2.1.18. Негативоскоп – 1 бр.
2.2. Оборудване за допълнителни дейности:
2.2.1. Ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на бъбреци, пикочен мехур и простатна жлеза. Предимство е наличието на трансректален трансдюсер.
2.2.2. Набор цистоскопи и източник на светлина.
2.2.3. Игли за биопсия на простатната жлеза различни видове – 5 бр.
2.2.4. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Уролозите в ДКЦ, МЦ, МДЦ и групова практика може да използват общо оборудване, както следва: електрокардиограф и ехографски апарат; АМБУ, ендотрахеална тръба, ларингоскоп, кислородна бутилка, плочки за изследване на кръвни групи и тест-серуми за изследване на кръвни групи от системата АВО и спешен шкаф.
2.2.5. Инструментариум:
2.2.5.1. Хирургичен ножодържач – 3 бр.
2.2.5.2. Скалпели с различни остриета – 10 бр.
2.2.5.3. Пинцета анатомична – 2 бр.
2.2.5.4. Пинцета хирургична – 2 бр.
2.2.5.5. Ножица права островърха, средна – 2 бр.
2.2.5.6. Ножица права островърха, малка – 2 бр.
2.2.5.7. Кръвоспиращи щипки, средни и малки – 4 бр.
2.2.5.8. Стелиета – 3 бр.
2.2.5.9. Екартьори тип „Воробьов “ – 4 бр.
2.2.5.10. Екартьори двузъби – 2 бр.
2.2.5.11. Корнцанг – 3 бр.
2.2.5.12. Иглодържател – 2 бр.
2.2.5.13. Шивашка ножица за марли – 1 бр.
2.2.5.1. Емайлирани тави за инструменти и превързочен материал – 3 бр.
2.2.5.2. Бъбрековидни легенчета – 2 бр.
2.2.5.3. Метални тави за стерилизация – 2 бр.
2.2.5.4. Стерилизационен барабан, голям – 1 бр.
2.2.5.5. Стерилизационен барабан, среден (по 1 септичен и 1 асептичен ) – 2 бр.
2.2.5.6. Стерилизационен барабан, малък (по 1 септичен и 1 асептичен ) – 2 бр.
2.2.1. Медицински изделия и консумативи:
2.2.6.1. Памук – 1 кг.
2.2.6.2. Марля – 10 м.
2.2.6.3. Уретрални катетри от № 14 до № 24 двупътни – от всеки по 2 бр.
2.2.6.4. Лейкопласт, обикновен – 5 бр.
2.2.6.5. Лейкопласт, антиалергичен – 5 бр.
2.2.6.6. Спринцовки, 5 мл – 30 бр.
2.2.6.7. Спринцовки, 10 мл – 30 бр.
2.2.6.8. Спринцовки, 20 мл – 20 бр.
2.2.6.9. Игли за спринцовки, мускулни и венозни – по 100 бр.
2.2.6.10. Игли със синтетични конци, различни размери – 100 бр.
2.2.6.11. Хирургични компреси с прорез – 10 бр.
2.2.6.12. Микулич кърпи – 10 бр.
2.2.6.13. Тампони бактериологично изследване – 10 бр.
2.2.6.14. Катетри уретрални трипътни от № 14 до № 24 – от всеки по 2 бр.
2.2.6.15. Абокат, различни размери – 10 бр.
2.2.6.16. Системи за инфузионни разтвори – 10 бр.
2.2.6.17. Есмарх – 2 бр.
2.2.6.18. Антибиотичен унгвент – 2 бр.
2.2.6.19. Йодасепт – 200 мл.
2.2.6.20. Спирт 70 градуса – 1 литър.
2.2.6.21. Йодбензин – 1 литър.
2.2.2.до т.2.2.7.14 (зал. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.)
Глава 8
ОБЩА УСТРОЙСТВЕНА РАМКА НА УРОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
- Структурите, осъществяващи медицински дейности по урология в лечебните заведения за болнична помощ, могат да бъдат от първо, второ или трето ниво на компетентност.
ДЕЙНОСТ:
2. В отделение/клиника по урология от първо ниво на компетентност се извършва
2.1. първична урологична диагностика
2.1.1. трансабдоминална ехография
2.1.2. урофлоуметрия
2.1.3. уретроцистоскопия
2.2. консервативно лечение на неусложнени урологични заболявания
2.2.1. разрешаване на случаи с остра ретенция на урината
2.2.2.подготовка на пациента, при необходимост, за транспортиране до клиника/отделение по урология на друга болница с по-високо ниво на компетентност.
2.3. В отделение/клиника по урология от първо ниво на компетентност се извършват операции с малък и среден обем и сложност за които се изискват съответните операционни зали и оборудване.
2.3.1. за осъществяване на дейността минималната кадрова обезпеченост е един лекар със специалност урология и един лекар без специалност
2.3.1. минималният обем оперативна дейност е 100 оперативни интервенции на 10 разкрити болнични легла.
3. В отделение/клиника по урология от второ ниво на компетентност се извършват операции с малък и среден и голям обем и сложност ,за което се изискват съответните операционни зали и оборудване.
3.1. ултразвуков апарат (ехограф) с трансабдоминален и трансректален трансдюсер
3.2. апарат за урофлоуметрия и цистометрия(препоръчително)
3.3. апаратура и инструментариум за ендоскопска диагностика (светлинен източник, цистоскопи с оптики с различен зрителен ъгъл, биопсични щипки, апарат и сонди за електрокоагулация)
3.4. апаратура и инструментариум за извършване на трансуретрални операции на долен и горен уринарен тракт
3.5. рентгенов апарат с мониторен контрол, стационарен тип или от типа C-ram на територията на болницата
3.6. апарат за екстракорпорална литотрипсия (препоръчително)
3.7. хирургичен инструментариум необходим за извършвания обем на хирургична дейност
3.8. апарат за ендотрахеална анестезия ( при собствена операционна зала)
3.9. Необходими допълнителни условия
3.9.1. клинична лаборатория или по договор (на територията на населеното място)
3.9.2. микробиологична лаборатория или по договор
3.9.3. образна диагностика
3.9.4. КАТ или МРТ на територията на болницата или по договор (на територията на населеното място) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.
3.10. В отделение/клиника по урология от второ ниво на компетентност
3.10.1. за осъществяване на дейността минималната кадрова обезпеченост е двама лекари със специалност урология и двама лекари без специалност
3.10.2. минималният обем хирургична дейност е 150 операции на 10 разкрити легла.
4. В отделение/клиника по урология от трето ниво на компетентност освен дейностите по т. 2 и т.3
4.1. се извършват диагностика и лечение на всички
4.1.1. вродени аномалии
4.1.2. травми на урогениталната система
4.1.3. възпалителни заболявания на урогениталната система
4.1.4.онкологични заболявания на урогениталната система
4.2. операции с малък, среден голям и много голям обем и сложност
4.3. В клиниките/отделенията по урология от трето ниво на компетентност се извършват всички видове отворени хирургични, ендоскопски и лапароскопски операции в урологията и интердисциплинарни области на хирургичното лечение изискващи участие на уролог.
4.4. Клиниките/отделенията по урология от трето ниво на компетентност трябва да имат пълния обем на инструментариум и апаратура за извършване на операции с голям и много голям обем и сложност според компетенциите и допълнителната квалификация на работещите в тях специалисти уролози.
4.5. В отделение/клиника по урология от трето ниво на компетентност
4.5.1. за осъществяване на дейноста минималната кадрова обезпеченост е четирима лекари със специалност урология и двама лекари без специалност
4.5.2. минималният обем хирургична дейност е 300 операции на 10 разкрити легла.
5. Дейността и организацията на работата в отделенията и клиниките по урология се определят от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на клиниката/отделението по урология
6. Извършваната урологична оперативна дейност в лечебно заведение за болнична помощ по нивата на компетентност е както следва:
Таблица.
| Лечебно заведение за болнична помощ |
Малък обем и сложностСреден обем и сложностГолям обем и сложностМного голям обем и сложност1-во ниво на компетентност
Х
Х
О
О
2-ро ниво на компетентност
Х
Х
Х
О
3-то ниво на компетентност
Х
Х
Х
Х
7. В лечебните заведения за болнична помощ за всички нива на компетентност се осигурява възможност за
7.1. спешни консултации на място със следните специалисти:
7.1.1. по АГ
7.1.2. по анестезиология и интензивно лечение
7.1.3. по обща и коремна хирургия
7.1.4. по вътрешни болести и/или кардиология и/или пневмология и/или
нефрология
7.2. планови консултации с широк кръг специалисти
7.3. редовни консултации в рамките на мултидисциплинарен консилиум за
онкологични заболявания.
8. В случай, че в лечебни заведения за болнична помощ се извършват
8.1. оперативни намеси с всякакъв обем и сложност, както и комплексно консервативно лечение – трябва да се осигури възможност за своевременна доставка на кръв и кръвни продукти и консултация със специалист по трансфузионна хематология
8.2. оперативни намеси в областа на онкоурологията – на територията на лечебното
заведение трябва да има структура по клинична патология, която извършва
експресна хистологична диагностика, когато е необходимо.
8.3. диагностично-лечебни дейности от интердисциплинарни области с пряко
участие на друг специалист – на територията на същото лечебно заведение
трябва да има структура, която отговаря на стандартите за съответната специалност.
9. Разкриването на структура „Болнична аптека” е задължително, ако
лечебното заведение разполага с повече от 30 легла за стационарен престой.
Глава 9
Изисквания за изпълнение на дейността в лечебни заведения за болнична помощ (първо,второ и трето ниво на компетентност)
ИЗИСКВАНИЯ:
1. В клиники/отделения по урология:
1.2. От първо ниво на компетентност:
1.2.1. Дейността по урология се извършва в следните условия
1. В клиники/отделения от първо ниво на компетентност:
1.2. Първо ниво на компетентност:
1.2.1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Дейността по урология се извършва съгласно глава 9.т.2
Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла – 6,5 м2. В стаи, предназначени за деца в детска урология, площите са от 5 до 8 м2 за дете до 14 години и от 6 до 14 м2 за дете до 3-годишна възраст. Препоръчително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел.
1.2.2. Освен базата по т. 1.1.2 отделението разполага и с отделен лекарски кабинет, манипулационна, превързочни за асептични и за септични превръзки и сервизни помещения.
1.2.3. Операционни зали:
1.2.3.1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Всяко отделение разполага с две операционни зали – за асептични и трансуретрални операции – самостоятелни или в рамките на общия операционен блок на болницата;
1.2.3.2. Операционните зали се разполагат в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението;
1.2.3.3. Местоположението на залата позволява лесно транспортиране към стая за интензивно лечение или към болничната стая в отделението;
1.2.3.4. Една операционна зала се разкрива с разчет за около 400 хирургически операции годишно.
1.2.3.5. Операционната зала разполага с пространствени условия, отговаря на здравните изисквания, оборудване, инструментариум и медицински изделия за извършване на операциите по таблица № 2.
1.2.4. Операционната зона включва:
1.2.4.1. Операционните зали;
1.2.4.2. Помещение за подготовка на хирургическия екип, оборудвано с 2 – 4 мивки с течаща топла и студена вода и кранове, задвижвани с лакет или фотоклетка, шапки, маски, огледала;
1.2.4.3. Помощни помещения: съблекалня за мъже и за жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация.
1.2.5. Оборудване на операционна зала:
1.2.5.1. Операционна маса – урологична с аксесоари;
1.2.5.2. Операционна лампа и аварийно резервно осветление;
1.2.5.3. Подвижна допълнителна лампа;
1.2.5.4. Електрокаутер;
1.2.5.5. Предимство е залата да е оборудвана със система за аспирация – централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;
1.2.5.6. Хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса;
1.2.5.7. Предимство е наличието на рентген-телевизионна установка;
1.2.5.8. Хирургически консумативи и превързочни материали;
1.2.5.9. Анестезиологично оборудване съгласно медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“;
1.2.5.10. Стерилизацията на инструментариума и материалите е централна; трябва да има възможност за локална стерилизация;
1.2.5.11. Бактерицидни лампи за операционните зали и помощните помещения;
1.2.5.12. Предимство е наличието на климатични системи във всяка операционна зала;
1.2.5.13. Използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност съобразно техническите правила и предписанията на производителя;
1.2.5.14. Ендоскопска апаратура пълен набор за зала за трансуретрална хирургия;
1.2.5.15. Ендоскопска операционна маса за зала за трансуретрална хирургия.
1.2.1. Правила за асептика и антисептика в операционна зала – съгласно медицински стандарт „Хирургия“:
1.2.6.1. Всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира след всяка операция; седмично се извършва основно почистване и дезинфекция;
1.2.6.2. Апаратурата в операционните зали се почиства и дезинфекцира ежедневно;
1.2.6.3. След всяка операция хирургическият инструментариум се почиства механично и се измива, след което се стерилизира;
1.2.6.4. В операционната зала се влиза и работи със специално облекло и обувки;
1.2.6.5. Контрол на асептиката и антисептиката в операционна зала се извършва периодично от органите за управление и контрол на лечебното заведение и органите на държавния здравен контрол;
1.2.6.6. Достъпът до операционната зала е ограничен. Право да влизат имат хирургичният и анестезиологичният екип, болните за операция; повикани консултанти и други лица, подпомагащи оперативния процес;
1.2.6.7. Потокът на движение на персонала се регламентира. Напускайки операционната зала, се минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки;
1.2.6.8. След приключване на операцията болният се извежда към болничната стая в отделението или интензивния сектор.
1.2.2. Човешки ресурси:
1.2..1. Минимален брой специалисти – един уролог, като няма изискване те да бъдат допълнително сертифицирани.
1.2.7.2. Минимален брой лекари – двама.
1.2.7.1. Лекарите и медицинските сестри осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилитационен режим. За качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1:2 между лекари и медицински сестри. Препоръчително е допълнителното повишаване на квалификацията в специализирани курсове чрез системата на непрекъснато следдипломно обучение.
1.2.7.2. Оперативният екип включва: лекар – оператор уролог, който е ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра;
1.2.3. Организация на работата в отделението:
1.2.8.1. Прием на болни:
1.2.8.2. Приемът на пациенти за лечение се извършва от лекар в приемно-консултативен кабинет;
1.2.8.3. Приемът на пациенти се осъществява в планов или спешен порядък;
1.2.8.4. Постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка;
1.2.8.5. Приемът на планови пациенти се осъществява според правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ;
1.2.8.1.1. При приемането на планов пациент приемащият лекар/екип се запознава с придружаващата документация, снема анамнеза, осъществява клиничен преглед, назначава необходимите лабораторни и образни изследвания и консултации, определя работната диагноза и подготвя документацията за хоспитализация;
1.2.8.1.2. При постъпването на пациент със спешно състояние, след уточняване на диагнозата, приемащият лекар/екип извършва необходимите спешни дейности, предшестващи хоспитализацията (хемостаза, уретрална катетризация, хирургична обработка и др.). При необходимост се осъществява консултация с уролог или други специалисти.
1.2.8.1.3. При показания за спешна урологична операция решението се взема от началник приемно отделение или ръководителя на екипа и аргументирано се отразява в историята на заболяването. Ръководителят на екипа отговаря за организацията на интервенцията: извършването на необходимите консултации и изследвания, вземането на информирано съгласие от пациенти в съзнание или от техните представители, формирането на хирургичен екип и осъществяването на операцията. След извършването на операцията пациентът се настанява в интензивна или урологична структура.
1.2.8.6. Изисквания при извършване на оперативни дейности:
1.2.8.2.1. В отделението се извършват малки и средни урологични операции съгласно таблица № 1. Урологичните манипулации, които се извършват на първото ниво на компетентност в областта на урологията с малък и среден обем и сложност и могат да се осъществяват под местна и/или спинална/епидурална анестезия, както и в амбулаторни условия или при непродължителна по времетраене хоспитализация по нозологични единици, са:
а) уретроцистоскопия диагностична и/или с инсталация на лечебно вещество;
б) меатотомия;
в) вътрешна уретротомия;
г) циркумсцизия.
д) дорзумцизия;
е) френулотомия;
ж) перкутанна цистостомия;
з) дилатация на уретрата;
и) трансуретрална механична литотрипсия на конкременти в пикочния мехур;
к) трансуретрална инцизия на мехурна шийка;
л) трансуретрално почистване на пикочния мехур;
м) трансуретрална инцизия на уретерален остиум;
н) трансуретрално поставяне на уретерален катетър(стент);
о) поставяне на уретерален катетър с метален водач при обструкция на долните пикочни
пътища;
п) трансуретрално отстраняване на уретерален катетър (стент);
р) дрениране на повърностно разположени абсцеси;
с) първична хирургична обработка на рани (инфектирани и неинфектирани);
т) консервативно лечение на бъбречна колика и възпалителни заболявания на мъжката полова система;
1.2.8.2.2. Броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса;
1.2.8.2.3. Хирургичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса. Смяната на хирург-оператора по време на оперативната намеса е недопустимо, освен по медицински показания или извънредни обстоятелства; замяна на член от екипа е допустима при необходимост той да се включи в друга операция или по здравословни причини.
1.2.8.2.4. Операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция;
1.2.8.2.5. Операторът може да бъде сменен от уролог със съответен по-голям опит при възникнала в хода на операцията необходимост
1.2.8.2.6. Специализантът по урология участва като асистент в хирургичния екип. По преценка на ръководителя на екипа специализантът може да поеме ролята на оператор на част от операцията или цялата операция. Това е възможно при задължителна асистенция и контрол от ръководителя на екипа, носещ отговорност за операцията.
1.2.9.Обем на диагностичните възможности при урологично болен:
1.2.9.1. Клинично-лабораторни изследвания: ДКК, СУЕ, коагулационен статус, кръвна захар, кръвна урея, креатинин, електролити;
1.2.9.2. Микробиологични изследвания;
1.2.9.3. Рентгенови изследвания:
Рентгенография на ПОС
Ретроградна рентгенография на уретер
Проградна рентгенография на
пиелон и уретер
Венозна рентгенография на ПОС
Инфузионна рентгенография на ПОС
Микционна цисто-уретрорентгенография
Фистулна рентгенография
Антеградна рентгенография на ПОС
1.2.9.4. Електрокардиография (ЕКГ);
1.2.9.5. Възможности за спешно биопсично изследване.
1.2.10.1. Консултативна помощ:
1.2.10.1. Осигуреност с 24-часова спешна консултативна помощ от специалисти по вътрешни болести, анестезиология и интензивно лечение, детски болести;
1.2.10.2. При рентгеновата диагностика се спазват изискванията на медицински стандарт
„Образна диагностика“.
2. Отделения/клиники от второ ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична
помощ:
2.1. Дейност
2.1.1.1. Диагностично-лечебна дейност в областта на урологията;
2.1.1.2. Експертиза на временна/трайна неработоспособност,
2.1.1.3. Здравноинформационна дейност, превенция и профилактика на урологичните заболявания;
2.1.2. База и оборудване:
2.1.2.1. Урологичен кабинет в консултативно-диагностичния блок: помещенията и оборудването на кабинета отговарят на изискванията в раздел Б, II.
2.1.2.2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Минималната площ за един болен в самостоятелна
стая е 12 м2 , а в стая с две и повече легла – 6,5 м 2. В стаи, предназначени за деца в детска
урология, площите са от 5 до 8 м2 за деца до 14 години и от 6 до 14 м 2за деца до 3-годишна
възраст. Препоръчително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел.
2.1.2.3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Към структурата може да се разкрият легла за интензивно лечение.
2.1.2.4. Структурата разполага със следните помещения: превързочни за асептични и септични превръзки, манипулационна, сестринска работна стая, кабинет на старшата медицинска сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследвания, помещение за дезинфекция, складове, коридори.
2.1.2.5. Осигурено е със:
2.1.2.5.1. Мивки с течаща топла и студена вода във всички помещения;
2.1.2.5.2. Централно и локално осветление – в болничните стаи, манипулационните, превързочните, лекарските кабинети;
2.1.2.5.3. Резервен енергоизточник;
2.1.2.5.4. Бактерицидни лампи – стационарни, в манипулационните и превързочните стаи, стационарни или подвижни в болничните стаи;
2.1.2.5.5. Централно отопление;
2.1.2.5.6. Излазни точки на инсталации за кислород и аспирация – 100 % за леглата за интензивни грижи, 10 % от леглата в отделението.
2.1.2.6. Отделението е оборудвано със:
2.1.2.6.1. Болнични легла;
2.1.2.6.2. Болнични шкафове, осветителни тела;
2.1.2.6.3. Хирургически инструментариум и колички за асептични и септични превръзки;
2.1.2.6.4. ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп.
2.1.2.7. Отделението разполага със:
2.1.2.7.1. Вътрешнокомуникативни връзки между кабинетите и другите структури на лечебното заведение;
2.1.2.7.2. Инсталация за повикване от болничните стаи (светлинна, звукова, комбинирана).
2.1.2.8. Болните със септични състояния или усложнения задължително се изолират в септични стаи, обслужвани от отделен персонал, отделна количка с инструменти, материали за превръзки, бельо и ръкавици за еднократна употреба, отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.
2.1.3. Операционната зона. Разполага се в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението, която позволява лесно транспортиране от подготвителната стая към операционната зала, от последната към стая за възстановяване след анестезия, към стая за интензивно лечение или към болнична стая в стационара. Операционната зона включва:
2.1.3.1. Операционните зали;
2.1.3.2. Помещение за подготовка на хирургичния екип;
2.1.3.3. Помещения и оборудване съгласно медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“;
2.1.3.4. Помощни помещения – съблекалня за мъже и за жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация на инструментариум и материали;
2.1.3.5. Предимство е наличието на възможност за фото- и видеодокументиране на извършените операции;
2.1.3.6. В операционната зона се спазват правилата за асептика и антисептика.
2.1.4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Операционна зала. Структурата по урология разполага най-малко с две операционни зали – собствени или в рамките на общоболничния операционен блок. Препоръчително е структурата да разполага с три операционни зали – за асептични, септични операции и трансуретрална хирургия:
2.1.4.1. Една операционна зала се разкрива с разчет за 200 големи и 200 малки хирургически операции годишно;
2.1.4.2. Осигурени са пространствени и санитарно-хигиенни условия за извършване на операции по раздел А, т. 12;
2.1.4.3. Осигурено е оборудване, инструментариум и медицински изделия съгласно раздел А, т. 13;
2.1.4.4. Оборудване на операционна зала:
2.1.4.4.1. Операционна маса – урологична с аксесоари;
2.1.4.4.2. Операционна лампа и аварийно резервно осветление;
2.1.4.4.3. Подвижна допълнителна лампа;
2.1.4.4.4. Електрокаутер;
2.1.4.4.5. Система за аспирация – централна, и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;
2.1.4.4.6. Хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната
намеса;
2.1.4.4.7. Рентген-телевизионна установка;
2.1.4.4.8. Хирургически медицински изделия и превързочни материали;
2.1.4.4.9. Анестезиологично оборудване съгласно медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“;
2.1.4.4.10. Стерилизацията на инструментариума и материалите е централна;
2.1.4.4.11. Бактерицидни лампи;
2.1.4.4.12. Предимство е наличието на климатични системи във всяка операционна зала;
2.1.4.4.13. Използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност;
2.1.4.4.14. Ендоскопска апаратура пълен набор за зала за трансуретрална хирургия;
2.1.4.4.15. Ендоскопска операционна маса за зала за трансуретрална хирургия.
2.1.5. Човешки ресурси:
2.1.5.1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Отделението/клиниката се ръководи от началник с придобита специалност по урология. Началникът на клиника следва да е хабилитирано лице.
2.1.5.2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В структури от второ ниво на компетентност работят лекари със или без призната специалност по урология. Броят на работещите лекари се определя от ръководството на лечебното заведение и трябва да позволява кадрова обезпеченост за осъществяване на дейностите в урологичната структура. В случаите, при които има самостоятелно обособено урологично отделение, минималният брой специалисти е Минималният брой лекари в структура по урология от второ ниво е 4 лекари/двама лекари със специалност и двама без специалност/. Когато дейността се осъществява в хирургическо отделение, минималният брой специалисти е двама уролози.
2.1.5.3. Медицинската сестра в отделението наблюдава общото състояние на болния, превързва оперативните рани, следи за жизнените показатели в пред- и следоперативния период и сигнализира на лекар при отклонение от нормата, изписва лекарствен лист, зарежда с лекарствени продукти, осъществява манипулации и апликации по назначение от лекар, мери и отчита температура, пулсова честота, измерва артериално налягане, диуреза, дренажи, отразява назначената терапия в температурен лист, почиства, изсушава и стерилизира инструментариум и други назначения от лекаря;
2.1.5.4. Лекарите и медицинските сестри полагат грижи за болните по отношение на диагностика, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, процедури и рехабилитация;
За качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1:2,5 – 3 между лекарски и сестрински персонал в урологичните отделения;
2.1.5.5. Санитарите изпълняват задачи, свързани с хигиенно-санитарно обслужване на болните или на помещенията, и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра.
2.1.6. Организация на работата в отделението:
2.1.6.1. Приемът на болни се осъществява съгласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;
2.1.6.2. Диагностичната и лечебната дейност на отделението се извършва в консултативно-диагностичния блок и стационара на лечебното заведение за болнична помощ;
2.1.6.3. При диагностично-лечебната дейност се прилагат съвременни постижения, утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии;
2.1.6.4. Дейностите се осъществяват от екипи под ръководството на началника на отделението и старшата медицинска сестра;
2.1.6.5. За диагностика и лечение се приемат лица, при които лечебната цел не може да бъде постигната от лечебно заведение за извънболнична помощ. Когато в лечебното заведение за болнична помощ не могат да се постигнат очакваните лечебни резултати, пациентът се насочва към друго лечебно заведение;
2.1.6.6. Лечението се прекратява при:
2.1.6.6.1. Волеизлияние на лицето, прието за лечение, а когато не може да изрази своята воля – от негов законен представител, освен в предвидените от закона случаи; пациентът се изписва от стационара, след като му бъде обяснено какви последици или усложнения биха могли да настъпят от прекратяване на диагностично-лечебния процес;
2.1.6.6.2. Приключване на лечението или когато то може да продължи в извънболнични условия;
2.1.6.6.3. Неспазване на режима в стационара и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред, освен ако пациентът се намира в състояние, застрашаващо живота му;
2.1.6.6.4. При прекратяване на болничното лечение на лицето се издава епикриза, адресирана до този, който е издал направлението за лечение в болницата.
2.1.6.7. При извършване на оперативна намеса пациентът задължително се изследва за:
2.1.6.7.1. Кръвногрупова принадлежност;
2.1.6.7.2. Клинико-лабораторни и функционално-диагностични изследвания.
2.1.6.8. Преди извършване на оперативна интервенция болният задължително минава на преданестезиологичен преглед и консултация съгласно изискванията на медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“, включващи и преценка за свръхчувствителност към анестетични средства и степен на оперативния риск по ASA.
2.1.6.9. При прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на пациента, като упойки, се взема предварително съгласие на лицата, върху които ще се прилагат, или на техните законни представители;
2.1.6.10. Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването:
2.1.6.10.1. Лекарите предоставят на пациента информация относно заболяването, необходимите диагностични и лечебни дейности и рисковете от тях, прогнозата, евентуалните усложнения. Информацията се предоставя по достъпен начин, след което пациентът писмено изразява информирано съгласие, с което удостоверява, че е запознат с информацията.
2.1.6.10.2. Изпълнителният директор на болницата, съгласувано с комисията по етика, издава заповед за случаите, при които ще се иска писмено съгласие от страна на пациентите или на техните законни представители, извън случаите, определени със закон или друг нормативен акт.
2.1.6.11. В отделението не могат да се извършват:
2.1.6.11.1. Лечебни дейности, различни от дейностите по урология;
2.1.6.11.2. Диагностични, лечебни и рехабилитационни методи, средства и процедури, които не са утвърдени от медицинската наука и практика;
2.1.6.11.3. Изпитвания на лекарства, апаратура и методи на лечение, които не отговарят на изискванията на закон или подзаконов нормативен акт и водят до риск от увреждане здравето на пациента.
2.1.6.12. Изписването на пациент се извършва съгласно нормативните изисквания по ред, определен с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ;
2.1.6.13. Дейността в операционната зона се ръководи от началника на отделението:
2.1.6.13.1. В операционната зона работят най-малко три операционни сестри. Броят им се определя от следните показатели:
2.1.6.13.1.1. Дневна осигуреност – две операционни сестри в рамките на един работен ден, на една операционна маса;
2.1.6.13.1.2. При 24-часова спешна помощ – една или две операционни сестри на маса за подсигуряване на 2 до 3 смени;
2.1.6.13.1.3. Препоръчително е осигуряване на операционна медицинска сестра „на разположение“ за повикване при пациенти със спешни състояния, изискващи незабавна оперативна намеса.
2.1.6.13.2. В операционната работи и помощен персонал (санитари), който извършва санитарно-хигиенна поддръжка, дезинфекция на операционните зали между две операции, изхвърляне на отпадъчни материали, сортиране на мръсно операционно бельо.
2.1.7. Оперативните дейности се извършват от урологичен екип, който включва: оператор – ръководител на екипа, асистент (асистенти) и операционни медицински сестри:
2.1.7.1. Операторът – ръководител на екипа, е уролог.
2.1.7.2. Съставът на урологичния екип се определя от сложността и обема на операцията съгласно раздел А, т. 12. При малка по обем и сложност операция е достатъчен уролог-оператор и операционна медицинска сестра. При средни и големи операции се включват двама асистенти, желателно и трети.
2.1.7.3. В помощ на оперативния екип може да има и санитар, който изпълнява следните функции: съдействие при обличане на операционни дрехи, подаване на допълнително необходими операционни инструменти, материали, консумативи, разтвори. Операционната медицинска сестра регистрира във формуляр употребените консумативи и медицински изделия.
2.1.7.4. Урологичният екип извършва операцията с участие на анестезиологичен екип в оборудвана операционна зала съгласно таблица № 3.
2.1.7.5. Хирургичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса. замяна на член от екипа е допустима при необходимост той да се включи в друга операция или по здравословни причини.Присъединяването към екипа на асистент по време на операция се решава от ръководителят на екипа ако има необходимост ако обемът на го налага.
2.1.7.6. Операторът може да бъде сменен от уролог със съответен по-голям опит, ако възникнат по време на операцията проблеми, застрашаващи живота на болния.
2.1.7.7. Функциите на оператор могат да бъдат поети от друг член на екипа за цялата операция или части от нея, но само с разрешението на оператора – ръководител на екипа, в негово присъствие или под негова асистенция. Отговорността за цялата операция и за изхода от нея носи операторът – ръководител на екипа;
2.1.7.8. Специализиращият лекар може да работи като асистент или оператор на ниво на своята компетентност под контрола и указанията на оператора – ръководител на екипа.
2.1.7.9. Операционната медицинска сестра подготвя необходимия инструментариум, консумативи и медицински изделия, следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума за чистотата на операционните зали. Освен инструментираща тя може да бъде и асистираща операционна медицинска сестра.
2.1.7.10. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В отделение/клиника по урология от второ ниво на компетентност се извършват минимум 380 оперативни интервенции годишно на всеки 10 легла, от който минимум 50 % от операциите са трансуретрални.
2.1.8. Диагностични изследвания:
2.1.8.1. Клинична и физиологична диагностика:
2.1.8.1.1. ЕКГ;
2.1.8.1.2. Ехокардиография;
2.1.8.2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клинична лаборатория II ниво на територията на болницата с възможности за:
2.1.8.2.1. ПКК с диференциално броене;
2.1.8.2.2. СУЕ, биохимични изследвания;
2.1.8.2.3. Пълен хемостазеологичен статус;
2.1.8.2.4. Клинико-химични изследвания;
2.1.8.2.5. Изследване на хормони и туморни маркери.
2.1.8.3. (*) (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Микробиологична лаборатория в болницата с възможности за експресни микробиологични изследвания, вкл. за изследване на анаероби;
2.1.8.4. Имунологични изследвания;
2.1.8.5. Хемотрансфузионни изследвания;
2.1.8.6. Образна диагностика:
2.1.8.6.1. Рентгенографична структура с възможности за извършване на следните изследвания:
Рентгенография на ПОС
Ретроградна рентгенография на уретер
Проградна рентгенография на пиелон и уретер
Венозна рентгенография на ПОС
Инфузионна рентгенография на ПОС
Микционна цисто-уретрорентгенография
Фистулна рентгенография
Антеградна рентгенография на ПОС
2.1.8.6.2. Возим рентгенов апарат със С-рамо за операционната зала;
2.1.8.6.3. Ултразвуков апарат;
2.1.8.6.4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Компютърен томограф или МРТ – собствен или по договор (на територията на населеното място) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния;
2.1.8.6.5. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Патоморфологични изследвания с възможност за биопсично изследване – на територията на населеното място.
2.1.9. Изисквания за консултации и дейности при лечение на урологично болни в отделението:
2.1.9.1. Консултации с интернист, анестезиолог, педиатър;
2.1.9.2. Консултации по показания с висцерален хирург, кардиолог, гръден хирург, неврохирург, детски болести, алерголог, рентгенолог, гинеколог, невролог и др.
2.1.10. Оперативните намеси и манипулации се извършват съгласно таблица № 3.
2.2. Трето ниво на компетентност на структури по урология в лечебни заведения за болнична помощ:
2.2.1. В отделението/клиниката по урология се извършва следната дейност:
2.2.1.2. Диагностично-лечебна дейност по специалността „Урология“, всички операции, вкл. всички вродени, травматични, възпалителни, обменни и онкологични заболявания на пикочно-отделителната и половата система на мъжа и покочно-отделителната система на жената.
2.2.1.3. Консултативно-методична дейност по урология на другите лечебни заведения.
2.2.1.4. Обучение на студенти, специализанти и специалисти при наличие на акредитация за тази дейност.
2.2.1.5. Научна дейност,.
2.2.1.6. Здравноинформационна дейност, превенция и профилактика, здравна просвета, деонтология.
2.2.2. Изисквания за структура и устройство.
2.2.3.1.1. Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2 , а в стая с две и повече легла – 6,5 м2 . В стаи, предназначени за деца в детска урология, площите са от 8 до 5 м за
деца до 14 години и от 6 до 14 м2 за деца до 3-годишна възраст. Задължително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел.
2.2.3.1.2. Осигурени са стаи за изолиране на болни със септични състояния и усложнения, които се обслужват от отделен персонал;
2.2.3.1.3. Осигурени са помещения за лекции и семинари, библиотека, видеопрожекции, мултимедия, интернет в случаите, когато се извършва обучение;
2.2.3.1.4. Структурите по урология от трето ниво следва да разполагат със структура по анестезиология и интензивно лечение на територията на лечебното заведение;
2.2.3.1.5. В помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска урология са инсталирани климатизатори;
2.2.3.1.6. В отделението/клиника по детска урология и тези, в които се извършват трансплантации, леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други. В клиника, където преобладават възрастни пациенти или пациенти със залежаване, е подходящо наличието на антидекубитални дюшеци.
2.2.3.1.7. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Минимален обем на осъществяваната дейност в отделение/клиника от трето ниво – 440 операции на 10 легла, от които поне 70 % трансуретрални.
2.2.3.1.8. Подходящо е медицинската документация да се обработва и съхранява от медицински регистратор в отделно помещение, като процесът на обработка на информацията е компютъризиран и свързан в общоболнична мрежа.
2.2.3.2. В лечебни заведения, в които има възможности за лечение на комбинирани травми, спешният урологичен кабинет към ДКБ има:
2.2.3.2.1. Кабинет за прегледи, разполагащ поне с две кушетки с паравани и с възможност за вкарване на допълнителна количка.
2.2.3.2.2. Негативоскоп със секторно усилване на светлината.
2.2.3.2.3. Манипулационна – превързочна за превръзки и минимални амбулаторни манипулации.
2.2.3.2.4. Пряк достъп до амбулаторна операционна зала за извършване на малки по обем хирургични обработки и операции.
2.2.4. Операционна зала. Допълнителни изисквания за оборудване:
2.2.4.1. Набори от инструментариум за конвенционална хирургия: скалпели, игли, иглодържатели, анатомични и хирургични пинсети, хемостатични и проходни инструменти, захващащи инструменти, распаториуми, зъбчати и меки екартьори, ножици, сонди, протектори, други;
2.2.4.2. Набори за трансплантационна хирургия, за съдова хирургия и др.;
2.2.4.3. Инструментариум и набори за миниванзивна и ендоскопска хирургия, реинплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;
2.2.4.4. Апаратура за извършване на трансуретрални хирургични дейности, цистоскопи пълен набор, ригиден и флексибилен уретероскоп и други;
2.2.4.5. Електротермокаутери, които са по един на операционна маса;
2.2.4.6. Апарат за екстракорпорална литотрипсия, разположен в отделна зала, отговаряща на изискванията за зали с рентгенови уредби;
2.2.4.7. Апарат за интралуменна литотрипсия – електрохидравличен;
2.2.4.8. Апарат за интралуменна литотрипсия – ултразвуков;
2.2.4.9. Апарат за интралуменна литотрипсия – лазерен;
2.2.4.10. Специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично. Подходящо е операционните маси да са пропускливи за рентгенови лъчи.
2.2.4.11. Подходящо е наличието на апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) в операционна зала към клиника, извършваща операции с голяма кръвозагуба (онкохирургия).
2.2.5. Човешки ресурси. Допълнителни изисквания:
2.2.5.1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиниката от трето ниво се ръководи от началник-клиника, който е хабилитирано лице – уролог.
2.2.5.2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Отделение трето ниво на компетентност се ръководи от началник-отделение уролог.
2.2.5.3. Началникът на отделение към клиниката, в която се извършва определена дейност по раздел А, т. 2, притежава квалификация и опит, съответна на дейността.
2.2.5.4. В структура по урология от трето ниво работят лекари с придобита специалност – минимум 4 уролози и общ минимален брой в структурата 6 лекари/четирима със специалност и двама без специалност/Съотношението между уролози и обучаващи се (специализанти) не трябва да надвишава 80:20%. Броят на уролозите, работещи в отделението, трябва да се определи оптимално на базата на:
* осигуряване на тричленен съответен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно.
2.2.5.5. Медицински сестри. Старшата медицинска сестра е лице с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“, която организира и ръководи работата на сестринския персонал и санитарите.
С оглед оказване на качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1:3 между лекарски и сестрински персонал в клиниките по урология в съответствие с европейските стандарти. Препоръчително е допълнителното повишаване на квалификацията в специализирани курсове чрез системата на непрекъснато следдипломно обучение.
2.2.5.6. Персоналът осъществява дейността си съгласно длъжностни характеристики, утвърдени от изпълнителния директор на болницата.
2.2.6. Организация на работа.
2.2.7. Диагностични дейности:
2.2.7.1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Необходимо е да бъде осигурен достъп до клинична лаборатория II или III ниво, образна диагностика, имунологични, патоморфологични и други изследвания.
2.2.7.2. Клинична и физиологична диагностика:
2.2.7.2.1. ЕКГ;
2.2.7.2.2. Ехокардиография – на територията на лечебното заведение;
2.2.7.2.3. Функционално изследване на дишането.
2.2.7.3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клинична лаборатория II или III ниво на територията на болницата с възможности за:
2.2.7.3.1. ПКК с диференциално броене;
2.2.7.3.2. СУЕ;
2.2.7.3.3. Биохимични изследвания;
2.2.7.3.4. Електролити;
2.2.7.3.5. АКР;
2.2.7.3.6. Пълен хемостазеологичен статус;
2.2.7.3.7. Туморни маркери;
2.2.7.3.8. Хормони;
2.2.7.3.9. (*) (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Микробиологична лаборатория в болницата с възможности за експресна микробиологична диагностика, вкл. за изследване на анаероби и хламидии;
2.2.7.3.10. Имунологична лаборатория;
2.2.7.3.11. Вирусологична лаборатория – може сключен договор с друго лечебно заведение.
2.2.7.4. Образна диагностика посредством:
2.2.7.4.1.Структура за рентгенографични изследвания с възможност за:
Рентгенография на ПОС
Ретроградна рентгенография на уретер
Проградна рентгенография на пиелон и уретер
Венозна рентгенография на ПОС
Инфузионна рентгенография на ПОС
Микционна цисто-уретрорентгенография
Фистулна рентгенография
2.2.7.4.2. емболизация – на територията на населеното място.
2.2.7.5. Подходящо е наличието на:
2.2.7.5.1. (зал. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.)
2.2.7.5.2. Сцинтиграфски изследвания – препоръчително.
2.2.7.6. Патоморфологична лаборатория с възможност за гефрир. 2.2.8. Оперативни дейности:
2.2.8.1. Съставът на екипа да отговаря на обема на оперативната интервенция: оператор, 1 – 3 асистенти,1- 2 операционни медицински
сестри:
2.2.8.1.1. Операторът е уролог;
2.2.8.1.2. Най-малко единият от асистентите е уролог;
2.2.8.1.3. Осигурен достъп до консултанти. При показания сформиране на интердисциплинарен екип от специалисти от различни специалности с хирургична насоченост;
2.2.8.1.4. Операционната медицинска сестра е с опит и квалификация.
2.2.8.2. (зал. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.)
2.2.8.2.1. (зал. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.)
2.2.8.2.2. (зал. – Дв, бр. 92 от 2010 г.)
2.2.8.2.3. (зал. – Дв, бр. 92 от 2010 г.)
2.2.8.3.4. (зал. – Дв, бр. 92 от 2010 г.)
3. Критерии за оценка на качеството и резултатите и управлението им:
3.1. Критерии и показатели за качество на урологичната дейност:
3.1.1. Качеството на медицинската дейност се определя от следните критерии:
3.1.1.1. Удовлетвореност на пациента, отчитана след анкетиране на пациентите;
3.1.1.2. Крайни резултати от медицинското обслужване – отчитане на броя и относителния дял на изписаните пациенти и резултата от проведеното лечение – оздравели, с подобрение, без промяна в състоянието, с влошаване или починали;
3.1.1.3. Повишаване на професионалната квалификация;
3.1.1.4. Ефикасност и ефективност на диагностичната работа;
3.1.1.5. Ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;
3.1.1.6. Съотношение между насочени/приети за хоспитализация
3.1.1.7. Ефикасност и ефективност на оперативното лечение;
3.1.1.8. Грижи за болния;
3.1.1.9. Контрол на асептиката и антисептиката;
3.1.1.10. Вътреболнични инфекции с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.
3.2. Количествените показатели за оценка са:
3.2.1. Преминали болни;
3.2.2. Брой извършени операции;
3.2.3. Използваемост на легловия фонд;
3.2.4. Оборот на легло;
3.2.5. Оперативна активност;
3.2.6. Среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;
3.2.7. Процент оперирани болни с висок оперативен риск по ASA;
3.2.8. Процентно разпределение на операциите по тежест и сложност;
3.2.9. Следоперативни усложнения;
3.2.10. Брой реоперации и причините за тях;
3.2.11. Брой усложнения в резултат от диагностични и/или лечебни дейности;
3.2.12. Смъртност: в първите 24 часа; при неоперирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта.
3.3. Периодичният контрол на качеството е задължителен. Извършва се от органите за управление в лечебното заведение. Резултатите се анализират и обсъждат с персонала на отделението на тримесечие.
Глава 10
ОПЕРАТИВНИ НАМЕСИ В СПЕЦИАЛНОСТТА «УРОЛОГИЯ»
1. Видове оперативни процедури:
1.1. Според своя обем и сложност операциите по урология се класифицират като операции с малък, среден, голям и много голям обем и сложност
Таблица № 1
Списък на оперативните процедури в урологията по МКБ-9-КМ
| ОПЕРАЦИИ НА БЪБРЕК | ВИД НА ОПЕРАЦИЯТА | ||||
| НЕФРОТОМИЯ И НЕФРОСТОМИЯ | |||||
| Нефротомия | средна | ||||
| Нефростомия | средна | ||||
| перкутанна нефростомия без фрагментация | средна | ||||
| перкутанна нефростомия с фрагментация | средна | ||||
| ПИЕЛОТОМИЯ И ПИЕЛОСТОМИЯ | големи | ||||
| Пиелотомия | големи | ||||
| Пиелостомия | големи | ||||
| ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА БЪБРЕК | малки | ||||
| ЛОКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА БЪБРЕК | средна | ||||
| Частична нефректомия | големи | ||||
| ПЪЛНА – радикална НЕФРЕКТОМИЯ | големи | ||||
| Нефроуретеректомия | много големи | ||||
| нефректомия на останал бъбрек | големи | ||||
| двустранна нефректомия | много големи | ||||
| ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА БЪБРЕК | много големи | ||||
| Нефропексия | големи | ||||
| ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪБРЕК | големи | ||||
| друго възстановяване на бъбрек | големи | ||||
| ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА БЪБРЕК | големи | ||||
| перкутанна аспирация на бъбрек (легенче) | средна | ||||
| друга операция на бъбрек | големи | ||||
| ОПЕРАЦИИ НА УРЕТЕР | |||||
| трансуретрално отстраняване на обструкция от уретер или бъбречно легенче | средна | ||||
| Уретерна меатотомия | средни | ||||
| Уретеротомия | средни | ||||
| ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА УРЕТЕР | средни | ||||
| УРЕТЕРЕКТОМИЯ | големи | ||||
| Частична уретеректомия | големи | ||||
| КОЖНА УРЕТЕРО-ИЛЕОСТОМИЯ | много големи | ||||
| ДРУГА ВЪНШНА УРЕТЕРНА ДИВЕРЗИЯ | много големи | ||||
| ДРУГА АНАСТОМОЗА ИЛИ БАЙПАС НА УРЕТЕР | много големи | ||||
| ревизия на уретеро-интестинална анастомоза | много големи | ||||
| Уретеронеоцистостомия | големи | ||||
| друга анастомоза или байпас на уретер | големи | ||||
| ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УРЕТЕР | големи | ||||
| друго възстановяване на уретер | големи | ||||
| ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА УРЕТЕР | големи | ||||
| други операции на уретер | големи | ||||
| ОПЕРАЦИИ НА ПИКОЧЕН МЕХУР | |||||
| трансуретрално почистване на пикочния мехур | средни | ||||
| ЦИСТОТОМИЯ И ЦИСТОСТОМИЯ | средни | ||||
| перкутанна цистостомия | средни | ||||
| друга цистотомия | средни | ||||
| ВЕЗИКОСТОМИЯ | малки | ||||
| ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА МЕХУР | малки | ||||
| ТРАНСУРЕТРАЛНА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ТЪКАН НА ПИКОЧЕН МЕХУР | средна | ||||
| друга трансуретрална ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на пикочен мехур | средна | ||||
| ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ТЪКАН НА ПИКОЧЕН МЕХУР | големи | ||||
| Частична цистектомия | големи | ||||
| ТОТАЛНА ЦИСТЕКТОМИЯ | много големи | ||||
| Радикална цистектомия | много големи | ||||
| друга тотална цистектомия | много големи | ||||
| ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПИКОЧЕН МЕХУР | |||||
големивъзстановяване при друга фистула на пикочен мехурголемицисто-уретеропластика и пластично възстановяване на шийката на пикочен мехурголемиреконструкция на пикочен мехурмного големидруги анастомози на пикочен мехурголемидруго възстановяване на пикочен мехурголемиДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУРголемисфинктеротомия на мехурсредниДилатация на шийката на пикочния мехурсреднидруги операции на пикочен мехурголемиОПЕРАЦИИ НА УРЕТРАТАУретротомиясредниУретрална меатотомиямалкиДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА УРЕТРАТАмалкиЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА УРЕТРАсредниендоскопска ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на уретрасреднидруга локална ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на уретрасредниВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УРЕТРАголемишев на разкъсване на уретратаголемиреанастомоза на уретраголемимеатопластика на уретраголеми – среднидруго възстановяване на уретраголеми – средниосвобождаване на уретрална стриктураголеми – средниДилатация на уретрасреднаДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА УРЕТРА ИЛИ ПЕРИУРЕТРАЛНА ТЪКАНсредниинцизия на периуретрална тъкансредниЕксцизия на периуретрална тъкансреднидруги операции на уретра или периуретрална тъканголемиДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ПИКОЧНИЯ ПЪТДИСЕКЦИИ НА РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА ТЪКАНголемиИНЦИЗИЯ НА ПЕРИВЕЗИКАЛНА ТЪКАНголямаДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ПЕРИРЕНАЛНА И ПЕРИВЕЗИКАЛНА ТЪКАНголемипликация на уретровезикално съединяванеголемисупрапубична шлингова операция (окачване на бримка)големиретропубична уретрална суспензия (окачване)големипарауретрална суспензияголемиДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРИ УРИНАРНА СТРЕС-ИНКОНТИНЕНЦИЯсреднидруго възстановяване при уринарна стрес-инконтиненцияголеми – средниУретерна катетеризациясредниДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ПИКОЧНАТА СИСТЕМАголеми – среднидруги операции на пикочната системасредниОПЕРАЦИИ НА ПРОСТАТАТА И СЕМЕННИТЕ ВЕЗИКУЛИ инцизия на простатасредни ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ПРОСТАТА И СЕМЕННИТЕ МЕХУРЧЕТАсредни ТРАНСУРЕТРАЛНА ПРОСТАТЕКТОМИЯголеми трансуретрална (ултразвуков контрол) лазерна простатектомияголеми друга трансуретрална простатектомияголеми супрапубична простатектомияголеми ретропубична простатектомияголеми радикална простатектомиямного големи ДРУГА ПРОСТАТЕКТОМИЯголеми локална ексцизия на лезии на простататаголеми – средни друга простатектомияголеми ОПЕРАЦИИ НА СЕМЕННИТЕ МЕХУРЧЕТАголеми други операции на семенните мехурчетасредни ИНЦИЗИЯ ИЛИ ЕКСЦИЗИЯ НА ПЕРИПРОСТАТНА ТЪКАНсредни ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ПРОСТАТАсредни спиране на (постоперативна) хеморагия на простататасредни други операции на простатасредни ОПЕРАЦИИ НА СКРОТУМА И ТУНИКА ВАГИНАЛИС инцизия и дренаж на скротум и туника вагиналиссредни ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА СКРОТУМА И ТУНИКА ВАГИНАЛИСсредни Ексцизия на хидроцеле (на туника вагиналис)средни Ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на скротумсредни ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СКРОТУМ И ТУНИКА ВАГИНАЛИСсредни шев на разкъсване на скротум и туника вагиналиссредни ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА СКРОТУМ И ТУНИКА ВАГИНАЛИСсредни други операции на скротум и туника вагиналиссредни ОПЕРАЦИИ НА ТЕСТИСИТЕ инцизия на тестиссредни ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ТЕСТИСИмалки Ексцизия или деструкция на тестикуларни лезиисредни едностранна орхиектомиясредни ДВУСТРАННА ОРХИЕКТОМИЯсредни отстраняване на двата тестиса едноактносредни Орхипексиясредни ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕСТИСсредни инсерция на тестисна протезасредни ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ТЕСТИСИголеми – средни други операции на тестисисредни ОПЕРАЦИИ НА КОРДА СПЕРМАТИКА, ЕПИДИДИМ И ВАЗ ДЕФЕРЕНС ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА КОРДА СПЕРМАТИКА, ЕПИДИДИМ И ВАЗ ДЕФЕРЕНС Ексцизия на варикоцеле или хидроцеле на корда сперматикасредни Ексцизия на киста на епидидимсредни Ексцизия на друга лезия или тъкан на корда сперматика и епидидимсредни Епидидимектомиясредни ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КОРДА СПЕРМАТИКА И ЕПИДИДИМголеми – средни наместване на торзио на тестис или корда сперматикасредни друго възстановяване на корда сперматика и епидидимголеми – средни Вазотомиясредни ВАЗЕКТОМИЯ И ЛИГАТУРА НА ВАЗ ДЕФЕРЕНСсредни Лигатура на корда сперматикасредни ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВАЗ ДЕФЕРЕНС И ЕПИДИДИМголеми – средни ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА КОРДА СПЕРМАТИКА, ЕПИДИДИМ И ВАЗ ДЕФЕРЕНСголеми – средни аспирация на сперматоцелесредни Епидидимотомиясредни инцизия на корда сперматикасредни други операции на корда сперматика, епидидим и ваз деференссредни ОПЕРАЦИИ НА ПЕНИСА Циркумцизиясредни ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ПЕНИСмалки локална ексцизия или деструкция на лезии на пениссредни ампутация на пенисголеми ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА ПЕНИСголеми друго възстановяване на пенисголеми операция за трансформиране на пола, некласирана другадемного големи ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИголеми Дорзално или латерално цепване на препуциумсредни инцизия на пениссредни други операции на пенисголеми други операции на мъжки полови органисредни лапароскопски операции в урологиятаголеми
2. Оперативната дейност се осъществява при спазване изискванията в таблица № 2.
| Вид на |
операцията по обем и сложностПоказателИзисквания123Малки операции1. ЕкипОператор(асистент-при нужда), , операционна медицинска сестра. Операторът може да бъде уролог, но може и да е лекар, специализиращ урология, работещ под контрола на специалист.2. Операционна залаОборудвана със: операционна маса, цистоскопна операционна маса, операционна лампа, общ хирургически инструментариум, пълен набор цистоскопно оборудване, анестезиологично оборудване.3. Предоперативни изследвания и подготовкаКонсултации с други лекари специалисти, предоперативни изследвания, определена кръвна група, тест за алергия.4. ОбезболяванеАнестезията се определя и осъществява от анестезиологичен екип съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“.5. Инструментариум и медицински изделияОбщ хирургически инструментариум. Цистоскопна апаратура, стерилен превързочен материал.6. Периоперативни мероприятияПо показания – антибиотична профилактика с еднократна „shooting“ доза широкоспектърен антибиотик (цефалоспорин I – II генерация). Антиагрегантна профилактика. По показания – антикоагулантна профилактика с нискомолекулен антикоагулант при пациенти с висок тромбемболичен риск.Средни операции1. ЕкипОператор, 1 или 2 асистенти, операционна медицинска сестра. Операторът трябва да бъде уролог или лекар, специализиращ урология, работещ под контрола на специалист.2. Операционна залаОборудвана урологична операционна зала със: операционна маса, цистоскопна операционна маса, електротермокаутер.
– При операции, изикващи флуороскопски контрол – телевизионна Ro уредба.
– Специализирана апаратура по профила на операцията, източник на светлина и др.
Таблица № 2
| Ако има апарат за ЕКЛТ -зала за екстракорпорална литотрипсия, тази зала може да се ситуира и извън операционния блок. | ||
| 3. Предоперативни изследвания и подготовка | Предоперативни изследвания: Hb, Ег, Ht, биохимия, урина, кръвна група, тестуване при анамнестични данни за алергия, коагулограма, консултация с лекар вътрешни болести и анестезиолог. | |
| 4. Обезболяване | Анестезията се определя и осъществява от анестезиологичен екип съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. | |
| 5. Инструментариум и медицински изделия | Хирургичен и урологичен инструментариум и импланти по профила на операцията (д.ж. стент, уретерални и уретрални катетри и др.). | |
| 6. Периоперативна профилактика | Антибиотична профилактика с еднократна „shooting“ доза широкоспектърен антибиотик. Антикоагулантна профилактика с нискомолекулен антикоагулант при пациенти с повишен тромбемболичен риск. | |
| Големи операции | 1. Екип | Оператор, 2 асистенти, операционна медицинска сестра. Операторът е уролог и има практически опит за провеждането на тези операции. Най-малко единият от асистентите е със специалност. |
| 2. Операционна зала | Урологична операционна зала с операционна маса с аксесоари, телевизионна Ro уредба, електротермокаутер, друга необходима апаратура според вида на операцията: ендоскопска апаратура с аксесоари, цисто- и уретероскопска апаратура с аксесоари и др. | |
| 3. Предоперативни изследвания и подготовка | Предоперативни изследвания. Други изследвания според показанията. Образна диагностика, включително компютърна томография (КАТ). | |
| 4. Обезболяване | Обща, епидурална, спинална или регионална анестезия. Анестезията се извършва от анестезиологичен екип при спазване на изискванията на медицинския стандарт по анестезия и интензивно лечение. | |
| 5. Инструментариум и медицински изделия | Пълен набор от специализиран инструментариум и импланти според вида на операцията. Осигурена комплексност на инструменталните сетове и наборите. | |
| 6. Периоперативни мероприятия | 24 – 72-часова периоперативна антибиотична профилактика . Антикоагулантна профилактика с нискомолекулен антикоагулант. | |
| Много големи операции | 1. Екип | Оператор, 2 – 3 асистенти, 2 операционни сестри. Операторът е уролог и има практически опит при провеждането на този вид операции. Най-малко единият от асистентите е със специалност по урология. Осигурен директен достъп до консултанти. При показания – интердисциплинарен екип от лекари със специалности с хирургична насоченост. Водещата операционна медицинска сестра е с практически опит според вида на операцията. |
| 2. Операционна зала | Урологична операционна с урологична операционна маса с аксесоари, телевизионна Ro уредба, електротермокаутер, с апаратура по профила на операцията: ендоскопска апаратура с аксесоари и др. | |
| 3. Предоперативни | Предоперативни изследвания. Допълнителни |
| изследвания и подготовка | изследвания по показания. Образна диагностика до ниво КАТ/МРТ. |
| 4. Обезболяване | Анестезията се води от анестезиологичен екип при спазване на изискванията на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. |
| 5. Инструментариум и медицински изделия | Пълен набор от специализиран инструментариум и импланти според вида на операцията. Осигурена комплексност на инструменталните сетове и наборите. |
| 6. Периоперативни мероприятия | 24 – 72-часова периоперативна антибиотична профилактика. Антикоагулантна профилактика с нискомолекулен антикоагулант. Следоперативно настаняване на болния в клиника/ отделение за интензивно лечение. |
3. Всяка диагностично-лечебна процедура се извършва при спазване на съответния лечебно-диагностичен протокол
4. Според срока, налагащ необходимостта от лечебна намеса, операциите са спешни и планови.
5. Според продължителността на престоя и необходимостта от хоспитализация на пациента помощта се осъществява в лечебни заведения за извънболнична помощ и/или лечебни заведения за болнична помощ.
6. Еднодневната урология е планова. Предоперативната подготовка, операцията и следоперативните грижи се осъществяват в рамките на един ден, като се спазват изискванията на медицинския стандарт по “Урология” и „Анестезиология и интензивно лечение“.
7. В своята ежедневна диагностична и лечебна дейност урологът взаимодейства със специалисти от други медицински специалности: анестезиология и интензивно лечение, хирургия, образна диагностика, ревматология, неврология, неврохирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и други. Това взаимодействие се осъществява съгласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
8. При смесени екипи за извършване на операции при тежки травми урологът е подчинен на оператора, който е ръководител на операционния екип.
Глава 11
РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, КЪДЕТО СЕ ПРАКТИКУВА УРОЛОГИЧНА ДЕЙНОСТ – ВЪТРЕШНИ СТАНДАРТИ
1. Вътрешни стандарти на лечебното заведение са всички документи, които
регламентират или регистрират устройството и дейността на лечебното заведение и
не са издадени (утвърдени) от МЗ, НЗОК или друг договорен партньор на лечебното
заведение.
2. Вътрешните стандарти
2.1. се утвърждават от собственика (принципала) или органите за управление на
лечебното заведение
2.2. се актуализират
2.2.1. при възникване на необходимост
2.2.2. преди акредитация на лечебното заведение.
3. Основен вътрешен стандарт е “Правилник за устройството и дейността на
лечебното заведение”.
4. Вътрешни стандарти представляват и следните документи
4.1. длъжностни характеристики на персонала
4.2. медицински алгоритми
4.2.1. диагностично-лечебни
4.2.2. за долекарски грижи в стационара
4.2.3. за предоперативна подготовка
4.2.4. за следоперативни грижи
4.2.5. за лекарствена политика
4.2.6. за борба с нозокомиалните инфекции
4.3. организационни (логистични) алгоритми
4.3.1. маршрут на спешните случаи
4.3.2. правила при възникване на медицинска спешност
4.3.3. оперативна дейност: обхват, място на извършване, поставяне на
индикации за планови операции, поставяне на индикации за спешни
операции
4.3.4. действия при извънредни обстоятелства (бедствия, тероризъм и др.)
4.3.5. условия и ред за
4.3.5.1.планова хоспитализация
4.3.5.2.изписване на пациентите
4.3.6. правила и процедури при настъпване на смърт
4.3.7. график на дейностите
4.3.8. управление на списък на чакащи за оперативно лечение
4.3.9. съхранение, ползване и поддръжка на апаратура
4.3.10. съхранение и ползване на документация
4.3.11. разпределение на средства, получени от здравноосигурителни фондове
4.3.12. боравене с човешки тъкани, секрети и екскрети
4.3.13. боравене с химически вещества (реактиви)
4.3.14. работа с източници на йонизиращи лъчи, лазери и други източници на физична енергия
4.3.15. събиране и изхвърляне на отпадъци
4.3.16. други
4.4. мерки за управление на риска
4.5. правила за работата на постоянни и временни консултативни органи
4.6. декларации за информирано съгласие и информиран отказ
4.7. стандартизирани формати за
4.7.1. данни при постъпване на пациента в стационар
4.7.2. данни, документирани в “История на заболяването” преди дехоспитализация
4.7.3. епикриза
4.7.5. оперативен протокол
4.7.7. искане на и описание на резултат от
4.7.7.1.цитологично изследване
4.7.7.2.хистологично изследване
4.7.7.3.микробиологично изследване
4.8. анкетни карти за допитване до пациентките за степента на удовлетвореност от
4.8.1. медицинското обслужване
4.8.2. битовите условия и общите грижи
4.9. информация за пациентките относно
4.9.1. техните права
4.9.2. техните задължения (вътрешния ред в лечебното заведение)
4.9.3. поведение в извънредни обстоятелства (бедствия, тероризъм и др.)
4.9.4. предварителен режим при насрочване на някои процедури
4.9.5. следлечебен режим
4.9.6. възможности за ползване на допълнителни услуги
4.9.7. ценоразписи в лечебното заведение.
5. Органите за управление на лечебното заведение преценяват кои от структурите в
лечебното заведение следва да разработят собствени правилници за устройство и
дейност и други вътрешни стандарти.
Раздел III. ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ЛИЦА, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ДЕЙНОСТ В СПЕЦИАЛНОСТТА “УРОЛОГИЯ”
Глава 12
ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА ПРАКТИКУВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ
ДЕЙНОСТИ ОТ СПЕЦИАЛНОСТТА «УРОЛОГИЯ»
1. Този Медицински стандарт определя следните нива на отговорност за медицински
дейности от специалността «Урология»
1.1. долекарско ниво:
1.1.1. някои медицински дейности при проследяване на общото състояние на урологично болен по време на консервативно лечение или в следоперативния период
1.1.2. медицински грижи за урологично болни
1.2. лекарско ниво 1: медицински дейности в компетенциите на общопрактикуващ
лекар (ОПЛ)
1.3. лекарско ниво 2: медицински дейности в компетенциите на лекар-специалист
по урология
2. Правоспособни да практикуват медицински дейности на долекарско ниво в областта
на урологията са
2.1. медицински специалисти с образователна степен “специалист”, “бакалавър” или “магистър”
2.2. лекари.
3. Правоспособни да практикуват медицински дейности на лекарско ниво 1 в областта
на урологията са
3.1. общопрактикуващи лекари (ОПЛ)
3.2. лекари без специалност по обща медицина или урология (неспециалисти).
4. Правоспособни да практикуват медицински дейности на лекарско ниво 2 от
областта на урологията са
4.1. лекари, специалисти по урология (уролози)
4.2. лекари без специалност по урология (неспециалисти). под пряк контрол от лекар-специалист по урология, който:
4.2.1. възлага на неспециалиста извършване на медицински дейности, вместващи се в
неговата собствена правоспособност и компетентност
4.2.2. не допуска извършването на други медицински дейности от неспециалиста
4.2.3. носи отговорност за медицинската дейност на неспециалиста в областта на урологията и резултатите от нея.
Раздел IV. МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА «УРОЛОГИЯ »
Глава 13
СЪЩНОСТ И ОБЕКТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА «УРОЛОГИЯ»
1. Според своята същност, медицинските дейности в специалността урология се делят на:
1.1. диагностично-лечебни дейности (ДЛД)
1.2. профилактични дейности
1.3. други медицински дейности
1.3.1. методична помощ
1.3.2. медицинска експертиза
Диагностично-лечебни дейности
2. Обект на ДЛД в специалността са
2.1. спешните състояния в урологията , включително всички видове травми
2.2. остри и хронично изострени възпалителни заболявания на урогениталната система
2.3. всички форми на уролитиаза
2.4. вродени и придобити заболявания на
2.4.1. бъбрека
2.4.2. уретера
2.4.3. пикочния мехур
2.4.4. простатната жлеза
2.4.5. уретрата
2.4.6. органите на мъжката полова система
2.5. онкологичните заболявания засягащи органите на отделителната система при мъжа и жената и органите на половата система при мъжа
2.7. непосредствените и ранните усложнения на медицински намеси, дали
отражение върху отделителната система при мъжа и жената и на половата система при мъжа
2.8. късни усложнения засягащи пикочо-половата система след
2.8.1. урологични операции
2.8.2. гинекологични или коремни операции
2.9. заболявания и аномалии в развитието на мъжките полови органи
2.10. заболявания на простатата, тестисите, епидидима, семенните мехурчета, свързани с
2.10.1. безплодие
2.10.2. инфекции
2.11. дейностите по подготовка на реципоиента, експлантация и трансплантация на бъбреци
3. Според необходимите при практикуването им знания и умения, ДЛД в специалността урология се делят на:
3.1. общи ДЛД – едни и същи за урологията и за други клинични специалности
3.2. специализирани ДЛД
4. Този Медицински стандарт не разглежда общите ДЛД, практикувани в специалноста урология.
5. Специализираните ДЛД включват:
5.1. специализирани ДЛД при диагностика и лечение на урологични заболявания
5.2. други специализирани ДЛД:
5.2.1. предимно лечебни процедури
5.2.2. диспансерна дейност
5.2.3. клинично прогнозиране и определяне на диагностично-лечебна тактика
5.2.4. консултиране на потребители на медицинска помощ.
6. Основните специализирани дейности в областта на урологията са:
6.1. трансабдоминална ехография
6.2. уретроцистоскопия
6.3. ретроградна уретеропиелография
6.4. ретроградна уретроцистография
Профилактични и други дейности
9. Профилактичните дейности, осъществявани в специалността урология, се делят на
9.1. основни – извършват се от уролог или общопрактикуващ лекар
(ОПЛ)
9.2. специализирани – извършват се от уролог.
10. Основни профилактични дейности са
10.2. профилактичен урологичен преглед (ПГП), включващ скрининг за рак
на простатната жлеза
11. Специализирани профилактични дейности са
11.1. профилактичен урологичен преглед включващ скрининг за рак на бъбрека, пикочния мехур простатата и тестисите.
11.2. профилактичен преглед за уролитиаза, включително изследване на 24-часова урина
11.3. профилактични прегледи и скрининг за вродени и наследствени урологични заболявания при деца
11.9. други дейности.
12. Специалността урология поема и ДЛД необходими при сигнализирани от скрининга случаи, с изключение на
12.1. лъчево лечение, с изключение на брахитерапия
12.2. системна химиотерапия
14. Опазване на репродуктивното здраве при мъжа, освен чрез профилактика, се осъществява чрез:
14.1. разпространение на здравни знания
14.2. промоция на здравето.
15. Разпространението на здравни знания и промоцията на здравето са задължение на
всички изпълнители на медицинска помощ в областта на урологията.
Други медицински дейности
16. Медицинската експертиза, извършвана в урологията, включва:
16.1. експертиза на урологична заболеваемост и смъртност
16.2. експертиза на друга заболеваемост и смъртност, причинно свързани със
специалността урология
16.3. експертиза на временна нетрудоспособност, причинно свързана със
специалността урология
16.4. експертиза, поискана от здравната администрация или от правоприлагащите органи.
17. Методична помощ може се оказва във всички области, спадащи към специалността
Урология. Тя включва:
17.1. консултиране на изпълнители на медицинска помощ
17.2. организация на спешни и планови ДЛД при урологично болни
17.3. участие в изготвяне, провеждане и контрол на програми от областта на общественото здравеопазване касаещи урологични заболявания
17.4. участие в планиране защитата на населението при природни бедствия,
производствени аварии, военни действия, тероризъм и др.
Глава 14
Критерии за оценка на качеството и резултатите от дейността в специалността “урология” и управлението им
1. Критерии и показатели за качество на урологичната дейност:
1.1. Качеството на медицинската дейност се определя от следните критерии:
1.1.1. Удовлетвореност на пациента;
1.1.2. Крайни резултати от медицинското обслужване – отчитане на броя и относителния дял на изписаните пациенти и резултата от проведеното лечение – оздравели, с подобрение, без промяна в състоянието, с влошаване или починали,при приключване на болничния престой ;
1.1.3. Повишаване на професионалната квалификация;
1.1.4. Ефикасност и ефективност на диагностичната работа;
1.1.5. Ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;
1.1.6. Съотношение между насочени/приети за хоспитализация
1.1.7. Ефикасност и ефективност на оперативното лечение;
1.1.8. Грижи за болния;
1.1.9. Контрол на асептиката и антисептиката;
1.1.10. Вътреболнични инфекции с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.
2. Количествените показатели за оценка са:
2.1. Преминали болни;
2.2. Брой извършени операции;
2.3. Използваемост на легловия фонд;
2.4. Оборот на легло;
2.5. Оперативна активност;
2.6. Среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;
2.7. Процент оперирани болни с висок оперативен риск по ASA;
2.8. Процентно разпределение на операциите по тежест и сложност;
2.9. Следоперативни усложнения;
2.10. Брой реоперации и причините за тях;
2.11. Брой усложнения в резултат от диагностични и/или лечебни дейности;
2.12. Смъртност: в първите 24 часа; при неоперирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта.
3. Периодичният контрол на качеството е задължителен. Извършва се от органите за управление в лечебното заведение. Резултатите се анализират и обсъждат с персонала на отделението на тримесечие.